ИГРИТЕ ВЪЗПИТАВАТ

Човека така е устроен, че от малък се учи и приема за истина (правилно) само това, което е разбрал сам, чрез опит от живота. Само изживяното (опита) създава правилно разбиране за това кое е добро и кое е лошо. Децата разбират това посредством детската игра. Когато детето се учи с реални действия и примери от живота, то се учи и прогресира. Колкото от по-рано едно дете започне да играе самостоятелно и с други деца(не само с едно дете), толкова по-общително става то. Родителите и учителите може да помагат на децата с организиране на групови възпитателни игри (в клас и на детските площадки). Играта в група изглажда характерите на децата и ги учи на правилни действия, понеже придобиват опит от различните ситуации в игрите. Разбира се,че има различни характери и че естественото развитие е най-правилно, т.е. детето само усеща кога и какво може и се опитва да го прави. Когато дадено дете усети, че има подкрепата на обществато, то продължава да се развива, а когато я няма, или започва да прави нещо друго(когато детето е с по-силен характер), или спира да се развива(когато детето е с по-слабо). Това е. Всичко е индивидуално.

Нещо за училището и талантите на детето

В нашето общество грешно се е възприело разбирането, че училище е само това място(сградата), където пращаме децата да се учат на основите на четенето, писането, смятането и т.н. Разбира се има го и момента на привикването към стара слава и сляпото вяра на хорските приказки, че училището ще възпита и научи детето на всичко. Истината е, че училище е целия съзнателен живот на детето, а не само времето, когато то посещава сградата на учебното заведение. Децата се учат, най-вече като подражават на авторитетните личности, които детето е приело за такива в следствие на ценностите които има в момента. Повечето авторитети на децата са от следните групи(не са класирани): Родители и роднини, учители и директори, най-активни деца от училище, силните(интересни и привлекателни) герои от филми, герои от приказки(списания) и електронни игри, богати и известни личности, спортисти, знаменити личности и др. Да се смята, че училището е виновно за лошото възпитание на децата, не е съвсем правилно. Училищата създават различни обстоятелства за обучение, чрез които децата да възприемат предварително определени знания, но децата възприемат и научават истински само това, което им е интересно в момента, това което в момента са приели за ценност. Всички знаят, че различните деца имат индивидуални дарби и способности, които или се развиват или се подтискат в зависимост от среда и начина на живот. Това е индивидуално за всяко дете. Когото някое дете има даден талант, но не бъде подкрепено от обществото, то го подтиска и не го развива. И обратното. Дете с талант, дори да не явно изразен, има ли подкрепата на обществото, то се развива и става добър специалист в дадена област. Разбира се има изключителни таланти и силни характери, на които обществената среда слабо им влияе, но това са изключения.

Как да избереме добър учител на детето си?

Какъв човек да избереме за учител на детето си?

Въпросът е кратък и отговора също - учителят трябва да е човека с образцово поведение и умения, на когото искаме да заприлича нашето дете. Това със сигурност не може да са хора, които не са ти приятни с нещо и/или нямат авторитет всред децата и обществото. За жалост в обществените училищата нещата не са напълно така, но за това това после. На всеки родител и учител, трябва да е ясно, че децата се учат най-добре, като подражават на авторитетните(можещите)хора в обществото, защото само те може да привлекат изцяло интереса им. А такива хора ли стават учители на децата ни? Не, не стават такива. Но и за това ще пиша по-долу. От посредствени и слабохарактерни хора, и хора без опит, добри учители не става, понеже не могат да си изградят авторитет всред учениците(не могат да заинтересуват учениците)и колкото да е важен предмета, детето няма да му обърне внимание, понеже не му е интересно. Т.е.добър учител може да бъде само човек,които може да изгради авторитет сред децата. Това е. Колкото и теоретични знания да има даден човек, няма ли правилен подход и достатъчен реален опит, не става за добър учител. Колкото и опит да има даден човек, няма ли подходящ характер, пак не става добър учител. Към момента обществото как избира учителите за началното образование на децата ни? По диплома, конкурси, препоръки и т.н., т.е. без да се взема под внимание нито опита, нито характера на кандидат-учителите. При това, повечето без да са работили каквато и да е обществено полезна реална работа, преди да са кандидатствали и са били избрани за учители. И тогава, от какво естество може да са техните познания? Само теоретични. Такива учители, не са съвсем сигурни, че това, на което учат децата, е напълно правилно и заради това, не могат да бъдат убедителни в преподаването, и не могат да си изградят добър авторитет всред учениците. Още нещо: нашето общество е поставило учителския занаят в графата на слабоплатените, непрестижните, непревлекателните и лесно достъпните, за посредствени хора професии. В следсвие на което, учители стават не хората, на които искаме да приличат децата ни, които да са образец за поведение с морала и уменията си, а други хора, и то само понеже имат диплома и за да имат някаква работа. Най-добре ще е за учители по общообразователните предмети и начални учители да се избират хора специалисти в областа си и хуманитарните науки с поне 10 годишен реален трудов опит на обществено полезна работа(фирма, обществена служба и др.), за да може тези хора да са станали професионалисти в областа си, а не да се назначават някакви хора по диплома и да ги пробва за сметка на децата дали ще излезе от тях учител. Още едно много важно нещо, когато за учители се избират професионалисти в областа си, то те ще направят реален мост между нуждите на "бизнеса" и обучението на учениците, което в момента меко казано: явно не е ефективно.